Идеята

Колекционирам имена. Вия гирлянди от красиви имена на български села, градове, места. Стоят си намотани в съзнанието ми, парченца безтегловна красота. Красота без приложение и предназначение. Но опасваща България.

Солища. Сенокос. Стикъл. Сърница.

Веднъж попаднах в Дряново. В една слънчева къща, пълна със снимки на места от България. Големи, магически снимки, и с това слънце, грейнало в цветовете… Онемях. Едни мъгли, едни гори, морета, къщи, цветя. Гирляндите от имена, които бях скътала в главата си, внезапно се размотаха и си намериха образи.

Човекът, който ми показа снимките, се казва Валентин Велчев. Идеята му беше да събере в албум уникално красиви български места и да ги разкаже на четири езика. Къде от патриотизъм, къде от желание да сподели с партньори, приятели и гости своята визия за родината си, къде в опит да преживее още веднъж неща, които са го вълнували преди и от които настоящето го е ограбило.

Когато се включих в екипа, по осъществяването на тази идея вече работеше група фотографи. В продължение на повече от две години те бяха обикаляли България, но не за да преследват кадри, а за да уловят моментното състояние на местата около себе си. Проектът не само беше стартирал, а беше натрупано гигантско количество изходен материал. Оставаше да се подреди и завърши. Да се превърне в продукт.

Фотографите са особена порода хора. Проектът „България” не е пътеводител, не е географски справочник, не е книга за впечатления. Това е пространство на личните преживявания, подчинени на обща тема. Красивото в този албум се дължи на различните усещания на фотографите, на предпочитанията им към различни моменти от деня, цветове, светлини, релефи. Самите фотографи са различни като четирите посоки на света, и пак като четирите посоки на света се обуславят един друг, за да създадат здраво стъпил в себе си продукт, балансиран и самодостатъчен. Това вече не е продукт на няколко човека – той обединява техните енергии и визии и ги претопява в общата си внушителна уникалност.